Настъпил е часът на раздялата. Като че всичко вече е казано... Тя обаче... няма сили да си тръгне. Кръвта нахлува в слепоочието. С последно усилие хваща дръжката на вратата и... тръгва!
Гласът му я заковава на място:
- Мария... почакай... моля те!
- Да?!
- Дай ми телефона на Бети с големите цици.
Гласът му я заковава на място:
- Мария... почакай... моля те!
- Да?!
- Дай ми телефона на Бети с големите цици.
