Дребничка възрастна дама влязла в най-реномираната банка в Манхатан и попитала, дали ще може да си открие сметка.
– Разбира се! – казал управителят. – Колко пари ще внесете?
– Три милиона долара – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят останал с отворена уста.
– Това са страшно много пари. Как ще ги преведете в сметка та си?
– В брой! Нося ги в тази торба. Ако искате, вижте сам…
Управителят погледнал в найлоновата торба и видял, че тя била пълна с пачки нови зелени банкноти. Това било доста необичайно и той решил да осведоми президента на банката, който веднага поканил възрастната дама в кабинета си, за да си поговори лично с нея.
Президентът бил самото очарование. Той веднага наредил да донесат чай и бисквити, за да почерпи нова клиентка на банката.
– Може ли да ви попитам, откъде имате толкова много пари? – полюбопитствал президентът.
– От хазарт! – отвърнала възрастната дама.
– От какъв хазарт?
– Обзалагам се с хората за всевъзможни неща и винаги печеля. Например, залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд т*шаците ви ще са станали квадратни. Приемам облог четири към едно. Искате ли, да заложите двадесет и пет хиляди долара?
Президентът направо онемял.
– Не е морално да приема облога, защото няма начин да го спечелите…
– Е, щом като не желаете да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка наистина е подходяща за парите ми.
Президентът не искал да изгуби клиентката си и без да мисли много отговорил.
– Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
– Абсолютно! – заявила дребничката възрастна дама. – Не се бойте за мен. Аз много добре знам какво върша. До утре в дванадесет без петнадесет.
През нощта, президентът на банката се будил през час, за да проверява дали т*шаците му са станали квадратни. В дванадесет без петнадесет на другия ден, дребничката възрастна дама дошла в банката заедно с адвоката си.
– Адвокатът ми е тук като свидетел – обяснила тя, след като влезли в кабинета на президента.
Точно в дванадесет президентът обявил, че печели облога, обаче дребничката възрастна госпожа пожелала той да си събуе панталона, за да се увери сама. Банкерът се подчинил, а тя го хванала за т*шаците и заявила, че наистина не са квадратни.
– Предполагам, че печелите облога! – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време, адвокатът започнал да си блъска главата в масата.
– Какво му става на адвоката ви? – попитал президентът на банката.
– Оставете го този нещастник – отвърнала дребничката възрастна дама. – Обзаложих се с него на един милион долара, че днес на обяд ще хвана президента на най-реномираната банка в Манхатан за т*шаците!
– Разбира се! – казал управителят. – Колко пари ще внесете?
– Три милиона долара – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят останал с отворена уста.
– Това са страшно много пари. Как ще ги преведете в сметка та си?
– В брой! Нося ги в тази торба. Ако искате, вижте сам…
Управителят погледнал в найлоновата торба и видял, че тя била пълна с пачки нови зелени банкноти. Това било доста необичайно и той решил да осведоми президента на банката, който веднага поканил възрастната дама в кабинета си, за да си поговори лично с нея.
Президентът бил самото очарование. Той веднага наредил да донесат чай и бисквити, за да почерпи нова клиентка на банката.
– Може ли да ви попитам, откъде имате толкова много пари? – полюбопитствал президентът.
– От хазарт! – отвърнала възрастната дама.
– От какъв хазарт?
– Обзалагам се с хората за всевъзможни неща и винаги печеля. Например, залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд т*шаците ви ще са станали квадратни. Приемам облог четири към едно. Искате ли, да заложите двадесет и пет хиляди долара?
Президентът направо онемял.
– Не е морално да приема облога, защото няма начин да го спечелите…
– Е, щом като не желаете да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка наистина е подходяща за парите ми.
Президентът не искал да изгуби клиентката си и без да мисли много отговорил.
– Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
– Абсолютно! – заявила дребничката възрастна дама. – Не се бойте за мен. Аз много добре знам какво върша. До утре в дванадесет без петнадесет.
През нощта, президентът на банката се будил през час, за да проверява дали т*шаците му са станали квадратни. В дванадесет без петнадесет на другия ден, дребничката възрастна дама дошла в банката заедно с адвоката си.
– Адвокатът ми е тук като свидетел – обяснила тя, след като влезли в кабинета на президента.
Точно в дванадесет президентът обявил, че печели облога, обаче дребничката възрастна госпожа пожелала той да си събуе панталона, за да се увери сама. Банкерът се подчинил, а тя го хванала за т*шаците и заявила, че наистина не са квадратни.
– Предполагам, че печелите облога! – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време, адвокатът започнал да си блъска главата в масата.
– Какво му става на адвоката ви? – попитал президентът на банката.
– Оставете го този нещастник – отвърнала дребничката възрастна дама. – Обзаложих се с него на един милион долара, че днес на обяд ще хвана президента на най-реномираната банка в Манхатан за т*шаците!
