Другоселец замръкнал при вдовица с двете й щерки. Нагостили го и понеже нямало легло за него го сложили да спи на земята. Въртял се нашенеца, не можел да заспи. По едно време рекъл:
- Като почна, та подред!
- Де да може, ма не може! - казала голямата щерка. Станал нашия, оправил я и си легнал доволно. След малко пак:
- Като почна, та подред!
- Де да може, ма не може! - обадила се и малката щерка. Оправил я и нея. Но още му се искало и рекъл:
- Като почна, та наред!
Без да чака отговор отишъл при голямата дъщеря.
- Уж подред, пък прескачаш! - обадила се майката в тъмнината.
- Като почна, та подред!
- Де да може, ма не може! - казала голямата щерка. Станал нашия, оправил я и си легнал доволно. След малко пак:
- Като почна, та подред!
- Де да може, ма не може! - обадила се и малката щерка. Оправил я и нея. Но още му се искало и рекъл:
- Като почна, та наред!
Без да чака отговор отишъл при голямата дъщеря.
- Уж подред, пък прескачаш! - обадила се майката в тъмнината.
