Вози се един в тролея, забил поглед в земята и повтарял непрекъснато:
– Ай стига бе! Ай стига бе!
На хората им писнало да го слушат и го питали:
– Какво само повтаряш – ай стига бе?
– А бе дъщеря ми се омъжи преди време.
– Е ми хубаво, честито.
– Ама за н*гър.
– Еми любовта граници няма.
– Е да ама, имам три внучета.
– Е щастлив дядо си.
– Дааа. Първото е черно.
– Метнало се е на бащата.
– Ма второто е бяло.
– Ми ето на майката прилича.
– Дааа ама третото е на раета!
Тогава целият тролей избухва:
– Ай стига бе!